Впечатления от програмата за чертане Монограф

Моят приятел Георги ме помоли да начертая чертеж на реституиран магазин, който да се използва при делбата между собствениците. Реших да използвам собствената си програма за чертане Монограф. Нея познавам най-добре, а и искам да открия някои недостатъци,които да премахна в новата й версия.

Ето някои от впечатленията ми:

Първоначален подход към чертежа

1. Чертожното пространство трябва да бъде зададено в реални размери, а не в някакъв определен мащаб. Т.е. ако ще работим в сантиметри и магазинът има приблизителни размери 60 х 30 метра, то чертожното пространство трябва да се зададе 8000 х 5000. Излишното пространство отстрани е за поясняващи текстове и размерни линии. След време, когато чертежът се разпечатва, програмата ще го мащабира подходящо в зависимост от големината на хартията или от зададения мащабен коефициент.

2. Най-напред трябва да се начертаят базовите елементи на чертежа като колони и контурни стени. Определящите ги точки се задават с относителни координати, които се вземат от свалените реални размери.

Свързващите детайли се чертаят след базовите елементи. Тяхните точки се задават чрез приблизитено посочване на мястото, където се намират. Точните им координати се изчисляват от програмата в зависимост от предварително избраните методи за задаване на точки.

Например, ако искаме стената да започва от средата на колоната, то избираме метода за задаване на точка да е "Средна". Посочваме с мишката приблизително около средата на колоната и програмата изчислява точните координатите.

Мишка и клавиатура

Когато човек чертае, той работи почти само с мишката, която държи с дясната ръка. Лявата ръка е свободна и служи само за подпиране. Но МоноГРАФ намира работа и за лявата ръка. С нея може да се избира следващата функция или метода на задаване на точка.

Почти всяка функция от програмата може да се активира чрез натискане на подхоящ клавиш от клавиатурата. Този клавиш е обикновенно началната буква от името на функцията. Методите за избор на точка са присвоени на функционалните клавиши F1, F2 и т.н., защото те се натискат по време на изпълнение на функциите.

Например, ако искате да начетраете линия - натискате клавиша "Л", програмата пита за първа точка - натискате клавиша "F2", което означава метод за задаване на точка "Крайна" и посочвате приблизително около мястото на точката. Програмата изчислява точните координати и иска втората точка на линията. Вие натискате клавиша "F7", което означава метод за задаване на точка "Средна" и посочвате около средата на някоя линия. Програмата пресмята точните координати на средата и изчетава линията. Така вие заедно с програмата се превръщате в машина за правене на точни чертежи.

Параметри на функциите

Най-важните параметри, които определят елементите на чертежа са точките. Но от съществено значение са и атрибутите на елементите като тип на линията, дебелина, цвят, ниво на детайлност и др. Те се променят по-рядко, затова програмата не пита за тях при всяко изпълнение на функциите, а работи с параметри по премълчаване.

Тези параметри се задават чрез специални команди извън функциите,но могат да се променят локално вътре във функциите. Например, ако по принцип чертаете с черна основна линия, то ще направите тези парамери да се използват по премълчаване. Ако ви се наложи да чертаете червена линия, то ще промените цвета, когато програмата ви пита за първа или втора точка от линията и няма нужда да възстановявате черния цвят за следващата линия, защото това ще го направи програмата като използва параметрите по премълчаване след завършване на фунцията.

Изпращане на чертежа по Интернет

След като направих основните чертежи и вариантите им за делбата, можех да ги разпечатам на хартия, да ги размножа и да се разпратя на собствениците за съгласуване. Но тази технология звучи кощунствено в ерата на Интернет. Ясно е, че ще изпращаме и-мейли с прикачени файлове, но проблемът е, че собствениците нямат моята програма за да визуализират файловете. За щастие МоноГРАФ има функция за експорт на чертежите в JPEG формат. Така всеки, който има Интернет ще може да ги види. Ако ви е интересно, можете и вие да видите един такъв чертеж.

Как се става счетоводител?

По дефиниция счетоводителят е специалист, който има счетоводни знания. Но счетоводните знания не могат да се получат наготово и еднократно. Те се изменят, развиват и обогатяват непрекъснато. Затова придобиването и осъзнаването им е един дълъг път, който трябва да се измине от всеки един счетоводител самостоятелно.

Програмният продукт "Счетоводни знания НТ" е средството, което може да помогне на счетоводителите да се движат по този път по-бързо и по-лесно. В епохата на Интернет той дава една нова технология за получаване, натрупване, класифициране и използване на счетоводните знания.

В него са включени базовите счетоводните знания, които са необходими на един счетоводител в ежедневната му работа. Тук са основните принципи на счетоводството, нормативните документи, които регулират счетоводната дейност, както и отговорите на практически въпроси, които си задават счетоводителите.

В програмният продукт "Счетоводни знания НТ" са записани и Интернет източниците, от които счетоводителят може да черпи необходимата му нова информация. Чрез вграденият в програмата Интернет браузер, той може да влезе в предложените или откритите от него счетоводни сайтове, да маркира интересуващите го пасажи от тях, да ги класифицира и да ги запише като нови знания в базата данни на системата.

Всеки път, когато в процеса на ежедневната работа възникне потребност от консултация или съвет по изникнал въпрос, счетоводителят може да се обърне към програмата "Счетоводни знания НТ". С няколко кликания с мишката по йерархията на класификатора той може да намери отговора на въпроса и да реши възникналия проблем.

Наистина ли се затъпява от сърфиране в Интернет?

Въпросът е провокиран от публикацията в Dnes.bg "Интернет пречи на мисленето". В нея се развива темата, че сърфирането развива само краткосрочната памет.

Отговорът ми е: Не Интернет ни прави по-глупави, а начинът, по който се работи с него. Повърхностното, безцелно сърфиране е като прелистване на екциклопедия. Ако гледаш само картинки и тук-таме прочиташ нещо, което ти грабне окото, то затъпяването е сигурно.

Ако правим сърфирането като част от един цялостен процес на генериране на нови документи или решаването на възникнали проблеми, то ще излезе точно обратното. С помощта на Интернет ще се стигне до по-дълбоките зони на мозъка, където се извършва подробен анализ на фундаменталните проблеми. Тези зони ще получат необходимите импулси и ще се увеличи интензитета на работата им.

Точно тази технология е реализирана в програмния ми продукт ЗнаниеНТ. Чрез вградения в него браузер най-напред се сърфира в Интернет и се намира необходимата информация. След това се записва в базата данни на ЗнаниеНТ и се класифицира. Накрая се прави анализ на информацията и се генерират нови идеи и документи за решаване на възникналите проблеми.

Google и ЗнаниеНТ

Търсенето на информация в Google, която да ми помогне за решаване на някакъв проблем обикновенно ми отнема няколко часа. Най-често това, което ми върши работа се намира на няколко различни страници и то на различни езици. Обикновенно копирам необходимите ми текстови пасажи в работен файл и загубвам източниците. След известо време изтривам работния файл и загубвам и него. След това забравям и начина, по който съм решил проблема.

Със ЗнаниеНТ не е така. В него записвам за вечни времена не само източниците и необходимите ми пасажи, а ги класифицирам с класификатора и ги свързван с други подобни теми. След време, ако отново ми потрябват, намирам ги лесно, композирам нови документи и генерирам нови идеи.

За програмистите

Програмистите са като вратарите. Те нямат право на грешка. Може и 10 голови положения да спасят, това им е работата. Но само един гол ако пуснат и вече са виновни. Започват да ги псуват.

Докато търговецът е като централен нападател. И 10 сделки да провали - нищо. Достатъчно е само една сделка да направи и вече е велик.

Информационна система за счетоводители

Повечето от счетоводителите, когато започват работа очакват програмният продукт, който са избрали да ги научи на счетоводство. Програмата знае всичко, мислят си те. Тя наистина знае, но не казва.

Дългогодишният опит от внедряването на счетоводни програми ни научи, че проблемът на новите счетоводители е не толкова в неумението да си служат с компютърната програма, колкото в недостатъчното познаване на счетоводната материя, която тя автоматизира. Повечето от времето си счетоводителите губят за да си оговорят на въпроса "Как", отколкото да осчетоводят конкретните документи.

Затова с Борис Анастасов (дългогодишен главен счетоводител) направихме на базата на програмата ЗнаниеНТ Информационна система за счетоводители "Сч.ЗнаниеНТ". В нея са дадени основните принципи на счетоводството, както и структурата и Интернет източниците на счетоводните знания.

Идеята ни е да помогнем на счетоводителите по-бързо и лесно да намират информация за отговори на възникналите въпроси в работата им, които са свързани със специфичните счетоводни знания. Това са знания, които счетоводните им програми не могат да дадат. Затова и смятаме, че новата информационна система ще бъде едно необходимо и полезно допълнение към програмните продукти, които счетоводителите използват.